Проект “Добродетели”

Home / Проект “Добродетели”

Когато добродетелите влязат в класната стая

 

В наши дни все по-рядко се обръща внимание на идеята за присъствието на доброто в ежедневието ни. Доброто, някак си остава на заден план, изместено от рутината, проблемите и притесненията. Училището е оновa място, онзи дом, в който възпитанието в добродетели е изключително важно, даващо основа за велики дела и смислени постъпки от учениците.

 

През учебната 2017-2018г. столичното 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ съвместно с фондация „Обичай това дете“ стартираха общ проект „Добродетели“, който се осъществява и към настоящия момент. Идеята на проекта е ученици от гимназиален етап да посещават часовете на деца от начален етап, преподавайки им за добрите дела, за тяхната сила, смисъл и предназначеност. Едни от  основните добродетели, върху които се акцентира са: справедливост, търпение, уважение, отговорност, прошка, скромност и любов.

 

От тази учебна година уроците за добродетели са включени в задължителните теми, които всеки класен ръководител провежда. Заедно с тях в класните стаи се развиват и редица ключови умения за успех на XXI век – емоционална интелигентност, критично мислене, работа в екип и комуникационни умения. Наблюдавайки един такъв час, напускаш класната стая с усещане за удовлетвореност и вдъхновение, защото децата наистина са научили нещо ново и ценно за тях.

 

Как се провежда един урок?

 

Когато учениците се присъединят към жизнерадостната атмосфера в класните стаи на малките деца и спечелят тяхното внимание, те задават въпроси за конкретната добродетел, за нейната цел и проявление. След това започват ролевите игри и дискусии, които изцяло увличат децата и неусетно времето минава. В края на всяка дискусия се задава домашна работа към съответния урок, която е тясно свързана с прилагането на конкретната добродетел в реалния живот на децата.

 

При учениците в прогимназиален и гимназиален етап, обучението се провежда предимно от класните ръководители под формата на дискусия, в която всички са свободни да изразят своята лична позиция към всяка една засегната тема, да дадат обратна връзка на съучениците си и да рефлектират върху различните ситуации по време на часа.

 

Какви са ползите от преподаването на добродетели? Какви предизвикателства срещат учениците и учителите? Коя е най важната добродетел според тях? Ето какво споделят част от участниците:

 

Стефани Илчевска, XI клас: „Мисля, че за децата има полза, защото всеки път се опитваме чрез игри и загадки да им предадем най-важното от всяка добродетел. За мен най-важната е добрината. Ако имаш добро сърце, ти притежаваш много голяма част от всички останали добродетели. Можеш да прощаваш, знаеш колко е важно уважението, любовта и обичта са истински.

 Всеки път, отивайки, при дечицата се вълнувам, защото си мисля дали ще си допаднем, дали ще успея да привлека тяхното внимание. Приятно е да измисляме интересни активности за часовете под вид на игри или гатанки. Най-лесното нещо за мен лично е да знаеш какво говориш и наистина да мислиш така. А не да обясняваш на децата за уважение, пък в теб няма капка уважение.“

 

Виктория, IX клас: „Според мен има ползи и за двете страни, защото взаимно си даваме много. Най-важните добродетели са търпението и уважението, защото те се развиват най-трудно, а са много необходими, за да живеем щастливо.“

 

Светла Стоянова, кл. ръководител на IVВ клас: „Смятам, че преподаването на добродетели в класната стая е полезно за учениците в III и IV клас, тъй като на подрастващите им е нужен модел, който да следват и да ги води на прав път. Ценностите, на които учим децата, трябва да са винаги актуални и ценени, тъй като общество без ценности е като дърво без корен. Изключително полезно е предаването на добродетели от по-големи (и то ученици) към по-малки, поради факта, че малките винаги искат да подражават на големите и по този начин наистина се учат. По-голямо предизвикателство виждам в това учениците от горните класове да съумеят да подготвят нужния урок (тема) интересно,  да е достъпна за децата, да е с практическа насоченост и съответно след това да има надграждане.“

 

Снежа Терзиева, кл. р-тел на IVA клас: „Аз лично мисля, че е полезно и за двете страни. Големите се вживяват в ролята на учителя, а малките възпитаници възприемат по-лесно, в същото време им подражават. Толкова харесаха групата /Вики и двете момчета, които са близнаци/, че още се търсят взаимно по време на междучасията. Тази година още чакат – те с удоволствие правиха презентации за добродетели и се вслушваха в съветите им. Обичаха ги, което беше чудесно. За мен това е положителна промяна и ги очакваме отново.“

 

Да говориш на езика на добрината, да можеш по креативен начин и с обич към света и околните да пресъздадеш идеята за дадена добродетел, как точно я разбираш и усещаш, само по себе си е достойно и благородно дело. Виждайки как общността от осъзнати и дейни деца и тийнейджъри, които дават смисъл на училището, не просто като институция, а като дом, в който се говори с тях и мнението им има значение, може единствено и само да ни обнадеждава за едно още по-успешно и по-щастливо утре.

 

Автор: Ж. Нинова