Ген. Хосе Сан Мартин във Франция, 1848 г.

.

Хосе де Сан Мартин – Освободителят на Южна Америка

Хосе Франсиско де Сан Мартин (1778–1850) е една от най-значимите личности в историята на Латинска Америка. Аржентински генерал, стратег, дипломат и революционер, той е сред основните водачи на борбата за независимост от Испанската корона. Заедно със Симон Боливар, Сан Мартин е считан за върховен освободител на Южна Америка и символ на борбата за свобода и национално самоопределение.

.

Началото на живота и военното обучение

Сан Мартин е роден на 25 февруари 1778 г. в градчето Йапеу, вицекралство Рио де ла Плата (днес в провинция Корайентес, Аржентина). Баща му е испански офицер, а семейството се премества в Испания, когато Хосе е едва на 6 години. Там той получава военно образование и се присъединява към испанската армия още на 11-годишна възраст.

През следващите години участва в редица военни кампании срещу французите по време на Наполеоновите войни, сражавайки се в битки като Байлен и Оканя. Неговият богат боен опит, лидерски качества и стратегическо мислене го правят изключително ценен командир. През 1811 г., вдъхновен от разрастващото се движение за независимост в родината си, Сан Мартин напуска испанската армия и се завръща в Южна Америка.

.

Борец за свободата на континента

През 1812 г. Сан Мартин се включва във въстанието за независимост на Аржентина. Основава прочутия Полк на Гренадирите на Конете, елитна бойна единица, с която печели славата си на безстрашен и талантлив водач.

След като Аржентина обявява независимост през 1816 г., Сан Мартин обръща поглед на север – към освобождението на Чили и Перу, които все още се намират под испанско владичество. През 1817 г., начело на обединена аржентинско-чилийска армия, той предприема дръзкия и легендарен преход през Андите, една от най-зрелищните военни операции в историята на континента. Въпреки тежкия терен и суровите условия, армията успява да победи испанците при Чакабуко, а през 1818 г. – при Майпу, осигурявайки свободата на Чили.

.

Независимостта на Перу

След успехите в Чили, Сан Мартин се насочва към Перу – последния голям бастион на испанската власт в Южна Америка. През 1821 г., след дипломатически усилия и военни действия, неговите войски влизат в Лима, столицата на Перу. На 28 юли 1821 г. той тържествено обявява независимостта на Перу и е провъзгласен за Протектор на свободата – де факто първият ръководител на новата държава.

.

Срещата със Симон Боливар и оттегляне от политиката

През 1822 г. Сан Мартин се среща със Симон Боливар в град Гуаякил, Еквадор. Двамата обсъждат бъдещето на Южна Америка, но различията в идеологията и визията им за управлението на освободените държави ги карат да се разделят. В знак на политическа мъдрост и скромност, Сан Мартин се оттегля от властта на 22 септември 1822 г., като оставя освобождението на остатъка от Перу в ръцете на Боливар.

.

Последни години и наследство

След оттеглянето си, Сан Мартин напуска континента и се установява във Франция. Живее скромно в Булон-сюр-Мер, където умира на 17 август 1850 г., далеч от родината си. Тридесет години по-късно, през 1880 г., тленните му останки са върнати тържествено в Буенос Айрес, където са положени в мавзолей в катедралата на града – символ на вечна почит.

.

Наследството на един герой

Хосе де Сан Мартин е национален герой на Аржентина, признат за Баща на Отечеството и основоположник на независимата държава. В Чили е почитан като върховен главнокомандващ, а в Перу – като създател на свободата и Републиката. Паметници в негова чест се издигат из цяла Латинска Америка и Европа. Личността му олицетворява саможертвата, честта и безкористната служба към народа.

.

„Да бъдеш свободен не означава просто да се отървеш от веригите си, а да живееш по начин, който уважава и засилва свободата на другите.“
– вдъхновено от идеалите на Сан Мартин

.

Мавзолеят на Сан Мартин в Катедралата на Буенос Айрес